До вчера...
До вчера бях изгубена и ничия.
Отчаяно се лутах без посока.
И вярвах в любовта и я отричах,
и търсех цел и място във живота.
До вчера бях от болки изтъкана.
Денят ми бе поредица от грешки.
Подвластна на интриги и закани,
препъваха ме клюки и насмешки.
До вчера се страхувах. Бях самотна.
Боях се да обичам и да страдам.
Но щастието винаги е потно
и винаги боли кагато падаш.
До вчера...
Но сега е вече днес...
Отчаяно се лутах без посока.
И вярвах в любовта и я отричах,
и търсех цел и място във живота.
До вчера бях от болки изтъкана.
Денят ми бе поредица от грешки.
Подвластна на интриги и закани,
препъваха ме клюки и насмешки.
До вчера се страхувах. Бях самотна.
Боях се да обичам и да страдам.
Но щастието винаги е потно
и винаги боли кагато падаш.
До вчера...
Но сега е вече днес...
© Нели Вангелова All rights reserved.
