До звездите

Poesía

613 1 10

Сълзите си изпратих до звездите...

Изпратих ги на дълъг път.

Изпратих ги и пробвам със усмивка

да пострешна утрото си пак.

Да върна съм решил живеца,

тоз дето бях загубил от кога...

Тоз дето сам прокудих!?

За какво ли?

Заради една лъжа.

Сълзите си изпратих до звездите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Може и да си права!!!Благодаря усмихна ме!☺☺☺Таня!!!

2016-09-28T18:54:06+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

... то не се знае кое е лъжа и кое истина - тъй казват мъдреците,
тъй че не изпращай си сълзите чак до звездите...
Утре събуди се със живеца - ако не вярваш - питай Меца...

2016-09-28T17:31:07+03:00
aap (Ангел)

Много си прав Гавраиле!!!

2016-09-23T14:13:51+03:00
aap (Ангел)

Да благодаря Таничка !Радвам се че сподели!!!☺

2016-09-23T12:16:59+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Лъжата не заслужава сълзи
макар че от нея боли.
Усещам оптимизъм в настъпление.

2016-09-23T12:15:51+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0