Всяка нощ ражда искрици надежди в небето
сред неона на звездоносната шир.
Плисват светли вълни на ръба на морето,
а на дъното цунамита вият стихийния пир.
Всяка нощ по клепачите тежки на здрача
щурчовидната песен оглася мокри поля,
и приспивна луната, танцува в рояка
на светулкова нежност с искрички тъга.
Нейде може би съмва и се буди деня
сред златисти коси в окосени ливади,
или може би слънцетрепетно капва сълза
и роси птича музика в летни каскади. ...