10 may 2021, 19:28  

Добре дошъл и сбогом

  Poesía
771 0 12

Добре дошъл в дълбоките ми дебри!
Не се ласкай, за мъничко си тук.
Ела, преди сърцето ми да се събуди.
Намери си място из събрания боклук.

Не те обичам вече, не!
Дори и дишането ти ме отвращава!
Предпочитам да увисна на въже,
вместо цял живот със теб да се сражавам.

Излежавах хиляди присъди през годините,
в затвора ни, който наричаше дом.

Не зная какво е да мразиш, но мразя те!
Поканих те само да си вземем сбогом!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!
  • Благодаря, че прочете, Блу!
  • "Поканих те само да си вземем сбогом!" Доблестна постъпка. Не бих написала "мъжка" като определение, защото повечето мъже си вдигат чукалата без уведомление. Права е Роси. Особено за последното.
  • Ще те послушам, Роси 😁 Благодаря ти!
  • Смехът лекува, аз ще добавя и храната. Вземи си двойка кебапчета с една шопска, една сливова, пусни си някоя комедия и му тегли една дълга... 😁😁 Хареса ми, Бисе!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...