Добре дошъл в дълбоките ми дебри!
Не се ласкай, за мъничко си тук.
Ела, преди сърцето ми да се събуди.
Намери си място из събрания боклук.
Не те обичам вече, не!
Дори и дишането ти ме отвращава!
Предпочитам да увисна на въже,
вместо цял живот със теб да се сражавам.
Излежавах хиляди присъди през годините,
в затвора ни, който наричаше дом.
Не зная какво е да мразиш, но мразя те!
Поканих те само да си вземем сбогом!
© Бисерка Тодорова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
