5 nov 2007, 12:33

Добре дошъл си, закъснели пътнико

  Poesía
1.5K 0 7
Добре дошъл си, закъснели скитнико!
Добре дошъл пред моята врата!
На обич непозната някак свикнахме -
и знаем да я пуснем сутринта.
Сърцето ми горещо е - за теб камина,
да стоплиш своето. Безпътното.
Добре е, пътнико, че пак намина.
Към мене всички друми са утъпкани.
Добре дошъл си, тихи страннико!
Добре дошъл си в тихия ми дом.
Да се погълнем - винено и празнично.
А утре... Сбогом, скрито в стон,
скрито в нота на желана самота.
Но утрото е непознато. Ние свикнахме
да спираме пред чуждата врата.
Да се разделяме без думи, скитнико...

И само тъжните усмивки
са повика на нявгашна любов.
И само в белите завивки
се крият сънища, мечти. Живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стаси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...