Добре дошъл си, закъснели пътнико
Добре дошъл си, закъснели скитнико!
Добре дошъл пред моята врата!
На обич непозната някак свикнахме -
и знаем да я пуснем сутринта.
Сърцето ми горещо е - за теб камина,
да стоплиш своето. Безпътното.
Добре е, пътнико, че пак намина.
Към мене всички друми са утъпкани.
Добре дошъл си, тихи страннико!
Добре дошъл си в тихия ми дом.
Да се погълнем - винено и празнично.
А утре... Сбогом, скрито в стон,
скрито в нота на желана самота.
Но утрото е непознато. Ние свикнахме
да спираме пред чуждата врата.
Да се разделяме без думи, скитнико...
И само тъжните усмивки
са повика на нявгашна любов.
И само в белите завивки
се крият сънища, мечти. Живот.
Добре дошъл пред моята врата!
На обич непозната някак свикнахме -
и знаем да я пуснем сутринта.
Сърцето ми горещо е - за теб камина,
да стоплиш своето. Безпътното.
Добре е, пътнико, че пак намина.
Към мене всички друми са утъпкани.
Добре дошъл си, тихи страннико!
Добре дошъл си в тихия ми дом.
Да се погълнем - винено и празнично.
А утре... Сбогом, скрито в стон,
скрито в нота на желана самота.
Но утрото е непознато. Ние свикнахме
да спираме пред чуждата врата.
Да се разделяме без думи, скитнико...
И само тъжните усмивки
са повика на нявгашна любов.
И само в белите завивки
се крият сънища, мечти. Живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стаси Всички права запазени
