23 oct 2024, 12:12

Добре ми е така 

  Poesía » Filosófica
227 2 2

Добре си ми е там, сред нафталина,
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?

 

Добре си ми е с музиката само.
В света ви нямам място може би.
Надича иззад крехкото ми рамо
една луна и тихичко скърби,

 

а за какво? Добре съм, да, добре съм.
На сова заприличала... почти.
И не дръжа съвсем да се харесам,
на този свят – останал без мечти.

 

А чувствата, душата ми взривили,
ще светят в стих. Дано го изрека.
Аз обич съм – останала без сили...
Добре ми е, добре ми е така...

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??