Добре ми е така
Добре си ми е там, сред нафталина,
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?
Добре си ми е с музиката само.
В света ви нямам място може би.
Надича иззад крехкото ми рамо
една луна и тихичко скърби,
а за какво? Добре съм, да, добре съм.
На сова заприличала... почти.
И не дръжа съвсем да се харесам,
на този свят – останал без мечти.
А чувствата, душата ми взривили,
ще светят в стих. Дано го изрека.
Аз обич съм – останала без сили...
Добре ми е, добре ми е така...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
