23.10.2024 г., 12:12 ч.

Добре ми е така 

  Поезия » Философска
192 2 2

Добре си ми е там, сред нафталина,
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?

 

Добре си ми е с музиката само.
В света ви нямам място може би.
Надича иззад крехкото ми рамо
една луна и тихичко скърби,

 

а за какво? Добре съм, да, добре съм.
На сова заприличала... почти.
И не дръжа съвсем да се харесам,
на този свят – останал без мечти.

 

А чувствата, душата ми взривили,
ще светят в стих. Дано го изрека.
Аз обич съм – останала без сили...
Добре ми е, добре ми е така...

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??