Добрината
В дългия път към звездите,
от безкрайната сила обречен
пия Космос, белязал ми дните
и гори ме смисълът вечен:
Добрината, човече не струва
щом петак не отрежеш от нея.
Дай я- и нека пирува
с вятъра скръбен на кея.
Дай я на детство нещастно,
на взора, загубен от битки.
На чест, поругана от властност,
на сираче с жълтите плитки.
Дай я на първия срещнат...
и хиена в душата да носи.
Дай му я - с думи- гърбици
и с истини, дето не просят.
Добрината, човече си струва-
на халос в душа да я стискаш.
Пусни я! И нека пирува.
И от Бога нищо не искай...
Няма край този път към безкрая.
Този друм до смърт е обречен.
С Ад да пирува човекът. И с Рая.
Добрината да прави го вечен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивита Todos los derechos reservados
