В дългия път към звездите,
от безкрайната сила обречен
пия Космос, белязал ми дните
и гори ме смисълът вечен:
Добрината, човече не струва
щом петак не отрежеш от нея.
Дай я- и нека пирува
с вятъра скръбен на кея.
Дай я на детство нещастно,
на взора, загубен от битки.
На чест, поругана от властност,
на сираче с жълтите плитки. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up