Добрината
В дългия път към звездите,
от безкрайната сила обречен
пия Космос, белязал ми дните
и гори ме смисълът вечен:
Добрината, човече не струва
щом петак не отрежеш от нея.
Дай я- и нека пирува
с вятъра скръбен на кея.
Дай я на детство нещастно,
на взора, загубен от битки.
На чест, поругана от властност,
на сираче с жълтите плитки.
Дай я на първия срещнат...
и хиена в душата да носи.
Дай му я - с думи- гърбици
и с истини, дето не просят.
Добрината, човече си струва-
на халос в душа да я стискаш.
Пусни я! И нека пирува.
И от Бога нищо не искай...
Няма край този път към безкрая.
Този друм до смърт е обречен.
С Ад да пирува човекът. И с Рая.
Добрината да прави го вечен.
© Ивита All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прелест, както винаги. Прегръдка!
-
Хареса ми.
-
Поздравления, Иви!
-
Иви, радвам се искрено, че отново си тук!
"Добрината, човече не струва
щом петак не отрежеш от нея."
Не зная дали е поезия или не, защото и аз съм куцо магаре в нея, но ме докосна и ми достави удоволствие! -
ВИ, Благодаря ти. Но това не е поезия.😉
Всичко друго, Е. Но не и поезия... -
Ивита, кой ти е казал, че не можеш да пишеш поезия?
Стихът ти е много хубав. -
Благодаря ти, Стойчо!💝 Поезията не ми е силната територия.. След всичко, което ме принуди почти да се откажа от този сайт смятам да се завърна и да бъда себе си. Обичам битките!...
-
Хубаво е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
