12 jun 2013, 8:35

Добрината ми е навик

  Poesía » Otra
459 0 1

Не търся никаква отплата

за туй, което съм направил.

Готов съм цялата заплата

във чужди джоб да съм отправил.

 

Откликвал съм на всеки повик

за помощ или здраво рамо.

И добрината ми е навик -

от нея съм доволен само.

 

И топло става ми сърцето

от светнали пред мен зеници.

И ценно е за мен перцето

топèно в моите паници.

 

Такъв ще си остана, Боже,

дори до смъртната година.

А благодарността не може

да падне в чуждата градина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рано или късно тя винаги се връща,
    ако си бил искрен и себеотдаден!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...