Добрината ми е навик
Не търся никаква отплата
за туй, което съм направил.
Готов съм цялата заплата
във чужди джоб да съм отправил.
Откликвал съм на всеки повик
за помощ или здраво рамо.
И добрината ми е навик -
от нея съм доволен само.
И топло става ми сърцето
от светнали пред мен зеници.
И ценно е за мен перцето
топèно в моите паници.
Такъв ще си остана, Боже,
дори до смъртната година.
А благодарността не може
да падне в чуждата градина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
