Не търся никаква отплата
за туй, което съм направил.
Готов съм цялата заплата
във чужди джоб да съм отправил.
Откликвал съм на всеки повик
за помощ или здраво рамо.
И добрината ми е навик -
от нея съм доволен само.
И топло става ми сърцето
от светнали пред мен зеници.
И ценно е за мен перцето
топèно в моите паници.
Такъв ще си остана, Боже,
дори до смъртната година.
А благодарността не може
да падне в чуждата градина.
© Никола Апостолов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
