3 jul 2011, 1:09

Добрите духчета

  Poesía
605 0 2

Там отвъд

не сме от плът,

души сме само

без тяло...

 

Енергии някакви,

досущ като вятъра,

невидими, неуловими,

по-силни и непобедими.

 

Когато искаме,

на Земята слизаме,

виждаме в хората

завистта и злобата.

 

Чудим се и се маем

и около тях витаем,

неразбираме защо,

служат си със зло.

 

При нас не е така,

животът продължава след смъртта,

преливащ от доброта,

любов и красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...