3.07.2011 г., 1:09

Добрите духчета

600 0 2

Там отвъд

не сме от плът,

души сме само

без тяло...

 

Енергии някакви,

досущ като вятъра,

невидими, неуловими,

по-силни и непобедими.

 

Когато искаме,

на Земята слизаме,

виждаме в хората

завистта и злобата.

 

Чудим се и се маем

и около тях витаем,

неразбираме защо,

служат си със зло.

 

При нас не е така,

животът продължава след смъртта,

преливащ от доброта,

любов и красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...