Там отвъд
не сме от плът,
души сме само
без тяло...
Енергии някакви,
досущ като вятъра,
невидими, неуловими,
по-силни и непобедими.
Когато искаме,
на Земята слизаме,
виждаме в хората
завистта и злобата.
Чудим се и се маем
и около тях витаем,
неразбираме защо,
служат си със зло.
При нас не е така,
животът продължава след смъртта,
преливащ от доброта,
любов и красота.
© Богдана Маринова Всички права запазени