Там отвъд
не сме от плът,
души сме само
без тяло...
Енергии някакви,
досущ като вятъра,
невидими, неуловими,
по-силни и непобедими.
Когато искаме,
на Земята слизаме,
виждаме в хората
завистта и злобата.
Чудим се и се маем
и около тях витаем,
неразбираме защо,
служат си със зло.
При нас не е така,
животът продължава след смъртта,
преливащ от доброта,
любов и красота.
© Богдана Маринова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
