28 oct 2012, 20:42

Добрите хора

Poesía

2.1K 0 11

Добрите хора си отиват рано

и на прощаване ни взимат мъката,

а спомен за лицето им засмяно

ни пари много дълго след разлъката...

Добрите хора винаги са кротки,

загрижени за другите, омайни,

но кой ли знае колко са сиротни

и как сълзите си преглъщат тайно...

Добрите хора рядко са известни,

в тях няма лустро и изглеждат сиви,

ала без тях не ни е интересно,

без тях едва ли ще сме тъй щастливи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

turbo4 (Марин Ташков)

Благодаря

2012-10-29T16:29:41+02:00
Eia (Росица Танчева)

Много хубаво стихотворение!

2012-10-29T12:51:03+02:00
turbo4 (Марин Ташков)

Светът е пълен с всякакви хора. Не твърдя, че съм способен да обичам всичките, но с около 95% се справям
Има само един човек, за когото ме е яд, че не успях да го оценя докато е жив и да й го кажа и покажа - моята баба по майчина линия...
Няма такъв човек...

2012-10-29T12:39:22+02:00
rygit (Ригит)

Мите така става понякога... на няколко места в света различни хора стигат до едни и съши научни открития, философски изводи, или дори пишат едни и същи рими. Нещо като ментална паралелност се явява. Иначе стихчето ми хареса! Че и тези явления за които ти говоря и те са като добрите хора...

ала без тях не ни е интересно,
без тях едва ли ще сме тъй щастливи...

2012-10-29T12:20:19+02:00
rozza (Радка Миндова)

хареса ми

2012-10-29T12:11:21+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0