Oct 28, 2012, 8:42 PM

Добрите хора

Poetry

2.1K 0 11

Добрите хора си отиват рано

и на прощаване ни взимат мъката,

а спомен за лицето им засмяно

ни пари много дълго след разлъката...

Добрите хора винаги са кротки,

загрижени за другите, омайни,

но кой ли знае колко са сиротни

и как сълзите си преглъщат тайно...

Добрите хора рядко са известни,

в тях няма лустро и изглеждат сиви,

ала без тях не ни е интересно,

без тях едва ли ще сме тъй щастливи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

turbo4 (Марин Ташков)

Благодаря

2012-10-29T16:29:41+02:00
Eia (Росица Танчева)

Много хубаво стихотворение!

2012-10-29T12:51:03+02:00
turbo4 (Марин Ташков)

Светът е пълен с всякакви хора. Не твърдя, че съм способен да обичам всичките, но с около 95% се справям
Има само един човек, за когото ме е яд, че не успях да го оценя докато е жив и да й го кажа и покажа - моята баба по майчина линия...
Няма такъв човек...

2012-10-29T12:39:22+02:00
rygit (Ригит)

Мите така става понякога... на няколко места в света различни хора стигат до едни и съши научни открития, философски изводи, или дори пишат едни и същи рими. Нещо като ментална паралелност се явява. Иначе стихчето ми хареса! Че и тези явления за които ти говоря и те са като добрите хора...

ала без тях не ни е интересно,
без тях едва ли ще сме тъй щастливи...

2012-10-29T12:20:19+02:00
rozza (Радка Миндова)

хареса ми

2012-10-29T12:11:21+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0