28 окт. 2012 г., 20:42

Добрите хора 

  Поэзия
1748 0 11

Добрите хора си отиват рано

и на прощаване ни взимат мъката,

а спомен за лицето им засмяно

ни пари много дълго след разлъката...

 

Добрите хора винаги са кротки,

загрижени за другите, омайни,

но кой ли знае колко са сиротни

и как сълзите си преглъщат тайно...

 

Добрите хора рядко са известни,

в тях няма лустро и изглеждат сиви,

ала без тях не ни е интересно,

без тях едва ли ще сме тъй щастливи...

© Марин Ташков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря
  • Много хубаво стихотворение!
  • Светът е пълен с всякакви хора. Не твърдя, че съм способен да обичам всичките, но с около 95% се справям
    Има само един човек, за когото ме е яд, че не успях да го оценя докато е жив и да й го кажа и покажа - моята баба по майчина линия...
    Няма такъв човек...
  • Мите така става понякога... на няколко места в света различни хора стигат до едни и съши научни открития, философски изводи, или дори пишат едни и същи рими. Нещо като ментална паралелност се явява. Иначе стихчето ми хареса! Че и тези явления за които ти говоря и те са като добрите хора...

    ала без тях не ни е интересно,
    без тях едва ли ще сме тъй щастливи...
  • хареса ми
  • Онова е стих на човек, когото не съм чел, а този е мой - нямало е възможност да зная, че има и такова стихотворение
  • "Добрите хора си отиват рано,
    а лошите остават на банкет.
    Живота е лотария с награди,
    но кой е печелившия билет?"

    Мисля си, че тази строфа от стихотворението "Надежда" на Ивайло Диманов щеше да стои добре като мото...
  • Такива са, да. Хареса ми!
  • http://www.youtube.com/watch?v=c7-dbBZHoPA
    Поздрав!
  • Благодаря! Може, разбира се
  • Прекрасно е! Толкова истинско звучи!
Предложения
: ??:??