Към себе си
Добро утро, пораснало момиче!
Часът е седем, време за кафе.
Оставяй мечо, нека се успива,
ти ставай бързо, времето тече.
Ти, която вярваш още,
че плюшчето до тебе също спи,
и с детска обич нежно го завиваш,
и тихо пазиш, да не го смутиш.
Ти - тази вечната мечтателка,
която още пише стихове,
и мислено до някой ги изпраща, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse