Добро утро, пораснало момиче
Към себе си
Добро утро, пораснало момиче!
Часът е седем, време за кафе.
Оставяй мечо, нека се успива,
ти ставай бързо, времето тече.
Ти, която вярваш още,
че плюшчето до тебе също спи,
и с детска обич нежно го завиваш,
и тихо пазиш, да не го смутиш.
Ти - тази вечната мечтателка,
която още пише стихове,
и мислено до някой ги изпраща,
рисувайки любовни светове.
Момичето с комичната история,
че някога било е Афродита,
и днес живее тук, в чуждо тяло,
но силно чувства гръцката си жилка.
Ти, малката, отказваща да бъде
пленявана, обичана, опитомена.
Ти, тази с вечната усмивка,
зад която криеш своята вселена.
Добро утро, разплакано момиче.
Часът е седем, време за кафе.
Бъди разумна и не се успивай -
светът не чака, времето тече.
Излез навън по детски окрилена,
но тайната, че с плюшче още спиш,
не я издавай и не я споделяй -
светът по детски не е справедлив.
© Пламена Троева All rights reserved.
