Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
15 may 2017, 0:11

Доброта 

  Poesía
361 4 7

Не умира човекът,
щом в добро е живял.
Просто тръгва полека –
нелогичен и бял,
между черните мравки,
край цветя и бодли,
като равен сред равни,
изначално щастлив.
Ще прегърне тревите,
ще целуне пръстта,
с дъждове ще насити
на скръбта ѝ – солта.
Ще покълне човечност,
ще се ражда добро.
И, защото е вечна,
няма обич до гроб.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??