Не умира човекът,
щом в добро е живял.
Просто тръгва полека –
нелогичен и бял,
между черните мравки,
край цветя и бодли,
като равен сред равни,
изначално щастлив.
Ще прегърне тревите,
ще целуне пръстта,
с дъждове ще насити
на скръбта ѝ – солта.
Ще покълне човечност,
ще се ражда добро.
И, защото е вечна,
няма обич до гроб.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
