Доброта

May 15, 2017, 12:11 AM

Poetry

363 4 7

Не умира човекът,
щом в добро е живял.
Просто тръгва полека –
нелогичен и бял,
между черните мравки,
край цветя и бодли,
като равен сред равни,
изначално щастлив.
Ще прегърне тревите,
ще целуне пръстта,
с дъждове ще насити
на скръбта ѝ – солта.
Ще покълне човечност,
ще се ражда добро.
И, защото е вечна,
няма обич до гроб.

Цвета Иванова

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Звездичката (Ивелина каменова)

2017-05-15T23:28:43+03:00

Много земен, топъл стих... човечен и истински...поздрав!!!
yotovava (Валентина Йотова)

2017-05-15T15:07:59+03:00

Много си те обичам, Цветенце
Putin (Владимир Владимирович)

2017-05-15T08:42:28+03:00

Хубавое! Поздрави!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-05-15T07:07:21+03:00

Така е! Няма обич до гроб! Ако е изначална, към всички и всичко, тя е безсмъртна! И, какво тук значи някаква си логика? И тя е една такава, плъзгава....Зависи от много зависи!
sisi6571 (Светла Илиева)

2017-05-15T06:08:34+03:00

В това е и смисъла на живота, нали! )) Браво, Цвети!!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-05-15T05:01:14+03:00

Толкова си добър колкото изповядваш Добротата...Искам да ти целуна ръка за насладата от твоята поезия!😘
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-05-15T01:04:49+03:00

Браво, Цвети! Красота и мъдрост...

Доброта

Свързани произведения

Comments

Random works