Доброта
Не умира човекът,
щом в добро е живял.
Просто тръгва полека –
нелогичен и бял,
между черните мравки,
край цветя и бодли,
като равен сред равни,
изначално щастлив.
Ще прегърне тревите,
ще целуне пръстта,
с дъждове ще насити
на скръбта ѝ – солта.
Ще покълне човечност,
ще се ражда добро.
И, защото е вечна,
няма обич до гроб.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
