8 sept 2007, 10:59

Доброта ли

  Poesía
623 0 4
Защо идваш чак сега!? Ти, доброта притаена.
Полята пищяха за дъжд. Дървета и премяна!
И корените на тревите. Ех, варварска царице!
Очите ти - студени, безизразни. Без лик и име!
Надигна се най-после. Уморена си била.
Дори се извини. С бляскав дъжд и искра!
Същински земетръс. Звезди примигнаха!
Припламна нощта. Някой  почна да се черви!
Пристигна ли доброта!?
Или като раковина, само шумиш, шумиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав и замислящ се стих, Мариолче!
    Прегръщам те!
  • ДОБРОТА ! Толкова красива дума!Прекрасен стих. Целувка.
  • Много хубав е стиха ти!!! Поздрави!!!
  • Права си почти абсолютно, защото нали няма абсолютни истини!
    Ние, човеците трябва да правим нещо.По социалистическо засаждахме
    поне елхички.А сега добротата заради нас да се черви...
    Благодаря ти много, уважителна Никол!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...