8 sept 2007, 10:59

Доброта ли

  Poesía
621 0 4
Защо идваш чак сега!? Ти, доброта притаена.
Полята пищяха за дъжд. Дървета и премяна!
И корените на тревите. Ех, варварска царице!
Очите ти - студени, безизразни. Без лик и име!
Надигна се най-после. Уморена си била.
Дори се извини. С бляскав дъжд и искра!
Същински земетръс. Звезди примигнаха!
Припламна нощта. Някой  почна да се черви!
Пристигна ли доброта!?
Или като раковина, само шумиш, шумиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав и замислящ се стих, Мариолче!
    Прегръщам те!
  • ДОБРОТА ! Толкова красива дума!Прекрасен стих. Целувка.
  • Много хубав е стиха ти!!! Поздрави!!!
  • Права си почти абсолютно, защото нали няма абсолютни истини!
    Ние, човеците трябва да правим нещо.По социалистическо засаждахме
    поне елхички.А сега добротата заради нас да се черви...
    Благодаря ти много, уважителна Никол!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...