тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
8.09.2007 г., 10:59

Доброта ли

622 0 4
Защо идваш чак сега!? Ти, доброта притаена.
Полята пищяха за дъжд. Дървета и премяна!
И корените на тревите. Ех, варварска царице!
Очите ти - студени, безизразни. Без лик и име!
Надигна се най-после. Уморена си била.
Дори се извини. С бляскав дъжд и искра!
Същински земетръс. Звезди примигнаха!
Припламна нощта. Някой  почна да се черви!
Пристигна ли доброта!?
Или като раковина, само шумиш, шумиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    Хубав и замислящ се стих, Мариолче!
    Прегръщам те!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    ДОБРОТА ! Толкова красива дума!Прекрасен стих. Целувка.
  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Много хубав е стиха ти!!! Поздрави!!!
  • тюркоаз (Мариола Томова)
    тюркоаз (Мариола Томова)
    Права си почти абсолютно, защото нали няма абсолютни истини!
    Ние, човеците трябва да правим нещо.По социалистическо засаждахме
    поне елхички.А сега добротата заради нас да се черви...
    Благодаря ти много, уважителна Никол!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0