Защо идваш чак сега!? Ти, доброта притаена.
Полята пищяха за дъжд. Дървета и премяна!
И корените на тревите. Ех, варварска царице!
Очите ти - студени, безизразни. Без лик и име!
Надигна се най-после. Уморена си била.
Дори се извини. С бляскав дъжд и искра!
Същински земетръс. Звезди примигнаха!
Припламна нощта. Някой почна да се черви!
Пристигна ли доброта!?
Или като раковина, само шумиш, шумиш...