8 mar 2014, 15:43  

Добротата на човека

748 0 0

Мой учител по народни танци беше 

 и като пазител той над нас стоеше. 

  Винаги усмихнат и радостен беше.

   Как искаше любовта си да отдаде и свойте

    познания да ни предаде. 

 

 

 

    Иван Одажийски се нарича и във вярност 

     се обрича, всеки един от нас той да обича.

      Мил и възпитан към всяко същество,

       той се приобщава към всяко общество.

 

 

     Живота си готов е да даде,

       но народната си вярност не ще я предаде.

         Вскеки го обича, всеки го почита,

         добър човек ще си остане.

         И с доброто си няма да престане.

          

 

          Винаги ще ни научи, винаги ще ни обучи, 

            на добро  всеки ще научи, 

               а духът  му силен няма кой да пречупи.

                Своя състав няма да остави, напротив,

                  в сърцата на всеки един доброто ще добави.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никалас Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...