8.03.2014 г., 15:43  

Добротата на човека

737 0 0

Мой учител по народни танци беше 

 и като пазител той над нас стоеше. 

  Винаги усмихнат и радостен беше.

   Как искаше любовта си да отдаде и свойте

    познания да ни предаде. 

 

 

 

    Иван Одажийски се нарича и във вярност 

     се обрича, всеки един от нас той да обича.

      Мил и възпитан към всяко същество,

       той се приобщава към всяко общество.

 

 

     Живота си готов е да даде,

       но народната си вярност не ще я предаде.

         Вскеки го обича, всеки го почита,

         добър човек ще си остане.

         И с доброто си няма да престане.

          

 

          Винаги ще ни научи, винаги ще ни обучи, 

            на добро  всеки ще научи, 

               а духът  му силен няма кой да пречупи.

                Своя състав няма да остави, напротив,

                  в сърцата на всеки един доброто ще добави.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...