8.03.2014 г., 15:43  

Добротата на човека

743 0 0

Мой учител по народни танци беше 

 и като пазител той над нас стоеше. 

  Винаги усмихнат и радостен беше.

   Как искаше любовта си да отдаде и свойте

    познания да ни предаде. 

 

 

 

    Иван Одажийски се нарича и във вярност 

     се обрича, всеки един от нас той да обича.

      Мил и възпитан към всяко същество,

       той се приобщава към всяко общество.

 

 

     Живота си готов е да даде,

       но народната си вярност не ще я предаде.

         Вскеки го обича, всеки го почита,

         добър човек ще си остане.

         И с доброто си няма да престане.

          

 

          Винаги ще ни научи, винаги ще ни обучи, 

            на добро  всеки ще научи, 

               а духът  му силен няма кой да пречупи.

                Своя състав няма да остави, напротив,

                  в сърцата на всеки един доброто ще добави.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никалас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...