8 мар. 2014 г., 15:43  

Добротата на човека

740 0 0

Мой учител по народни танци беше 

 и като пазител той над нас стоеше. 

  Винаги усмихнат и радостен беше.

   Как искаше любовта си да отдаде и свойте

    познания да ни предаде. 

 

 

 

    Иван Одажийски се нарича и във вярност 

     се обрича, всеки един от нас той да обича.

      Мил и възпитан към всяко същество,

       той се приобщава към всяко общество.

 

 

     Живота си готов е да даде,

       но народната си вярност не ще я предаде.

         Вскеки го обича, всеки го почита,

         добър човек ще си остане.

         И с доброто си няма да престане.

          

 

          Винаги ще ни научи, винаги ще ни обучи, 

            на добро  всеки ще научи, 

               а духът  му силен няма кой да пречупи.

                Своя състав няма да остави, напротив,

                  в сърцата на всеки един доброто ще добави.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никалас Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...