1 jun 2019, 10:36  

Доброто,хвърлено в морето...

  Poesía » Civil
3.1K 22 46

 


                                         01.06.2019
                     
                
                   Доброто,хвърлено в морето...
   
            Веднъж,минавайки по улица безлюдна
            видях премръзнали-баща и малка дъщеря.
            Сандвичи продаваха-задача трудна,
            а детското "Купете си!" навяваше тъга...

 

            Трябваха пари за наем,сметките,храна.
            Самите гладни те-предлагаха на други....
            Покрил бе всичко сняг,като със  пелена
            и нямаше желаещи за техните "услуги"!

 

            Но..ето,че се появи момченце полуголо,
            преглъщайки,впи поглед във храната.
            Измъчено,да грабне сандвич бе готово-
            за да нахрани два невръстни братя...

 

            Бащата сякаш го разбра.С усмивка блага
            подаде му един и го погали по главата!
            Напълниха се детските очи със влага,
            а тихото "Благодаря"бе ценната отплата!

 

            И...стана чудо,от нищото опашка се изви!
            Сандвичите свършиха.Поръчваха за утре...
            Изглежда гладното момченце Бог пратИ,
            за да им стане топло,светло в ляво,вътре....

 

            Случайно станах ням свидетел на това.
            Разбрах- добро направиш ли-се връща,
            дори в морето да го хвърлиш ей-така...
            Душата ми запя!..И вие го правете.. също!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Валя, че извади тоя стих, който и на мен толкова ми въздейства...и сега като го чета...
  • Разплаква♥️🌹
  • Разминаваме се, Иване по трасето на сайта, но ми стана приятно, че си се върнал пак на този стих...Благодаря ти,
  • Препрочетох отново стиха ти! Още веднъж, поздравления!
  • И на мен ми стана мило...че беше изваден отново, прочетох коментарите, които винаги са ме стимулирали и въздействали...Благодаря, Наде, и аз имам нужда не само днес да прочитам нещо от миналото, когато лентите под стиховете ми бяха толкова по- дълги!...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....