Jun 1, 2019, 10:36 AM  

Доброто,хвърлено в морето...

  Poetry » Civic
3.1K 22 46

 


                                         01.06.2019
                     
                
                   Доброто,хвърлено в морето...
   
            Веднъж,минавайки по улица безлюдна
            видях премръзнали-баща и малка дъщеря.
            Сандвичи продаваха-задача трудна,
            а детското "Купете си!" навяваше тъга...

 

            Трябваха пари за наем,сметките,храна.
            Самите гладни те-предлагаха на други....
            Покрил бе всичко сняг,като със  пелена
            и нямаше желаещи за техните "услуги"!

 

            Но..ето,че се появи момченце полуголо,
            преглъщайки,впи поглед във храната.
            Измъчено,да грабне сандвич бе готово-
            за да нахрани два невръстни братя...

 

            Бащата сякаш го разбра.С усмивка блага
            подаде му един и го погали по главата!
            Напълниха се детските очи със влага,
            а тихото "Благодаря"бе ценната отплата!

 

            И...стана чудо,от нищото опашка се изви!
            Сандвичите свършиха.Поръчваха за утре...
            Изглежда гладното момченце Бог пратИ,
            за да им стане топло,светло в ляво,вътре....

 

            Случайно станах ням свидетел на това.
            Разбрах- добро направиш ли-се връща,
            дори в морето да го хвърлиш ей-така...
            Душата ми запя!..И вие го правете.. също!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Валя, че извади тоя стих, който и на мен толкова ми въздейства...и сега като го чета...
  • Разплаква♥️🌹
  • Разминаваме се, Иване по трасето на сайта, но ми стана приятно, че си се върнал пак на този стих...Благодаря ти,
  • Препрочетох отново стиха ти! Още веднъж, поздравления!
  • И на мен ми стана мило...че беше изваден отново, прочетох коментарите, които винаги са ме стимулирали и въздействали...Благодаря, Наде, и аз имам нужда не само днес да прочитам нещо от миналото, когато лентите под стиховете ми бяха толкова по- дълги!...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...