1.06.2019 г., 10:36  

Доброто,хвърлено в морето...

3.1K 22 46

 


                                         01.06.2019
                     
                
                   Доброто,хвърлено в морето...
   
            Веднъж,минавайки по улица безлюдна
            видях премръзнали-баща и малка дъщеря.
            Сандвичи продаваха-задача трудна,
            а детското "Купете си!" навяваше тъга...

 

            Трябваха пари за наем,сметките,храна.
            Самите гладни те-предлагаха на други....
            Покрил бе всичко сняг,като със  пелена
            и нямаше желаещи за техните "услуги"!

 

            Но..ето,че се появи момченце полуголо,
            преглъщайки,впи поглед във храната.
            Измъчено,да грабне сандвич бе готово-
            за да нахрани два невръстни братя...

 

            Бащата сякаш го разбра.С усмивка блага
            подаде му един и го погали по главата!
            Напълниха се детските очи със влага,
            а тихото "Благодаря"бе ценната отплата!

 

            И...стана чудо,от нищото опашка се изви!
            Сандвичите свършиха.Поръчваха за утре...
            Изглежда гладното момченце Бог пратИ,
            за да им стане топло,светло в ляво,вътре....

 

            Случайно станах ням свидетел на това.
            Разбрах- добро направиш ли-се връща,
            дори в морето да го хвърлиш ей-така...
            Душата ми запя!..И вие го правете.. също!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Валя, че извади тоя стих, който и на мен толкова ми въздейства...и сега като го чета...
  • Разплаква♥️🌹
  • Разминаваме се, Иване по трасето на сайта, но ми стана приятно, че си се върнал пак на този стих...Благодаря ти,
  • Препрочетох отново стиха ти! Още веднъж, поздравления!
  • И на мен ми стана мило...че беше изваден отново, прочетох коментарите, които винаги са ме стимулирали и въздействали...Благодаря, Наде, и аз имам нужда не само днес да прочитам нещо от миналото, когато лентите под стиховете ми бяха толкова по- дълги!...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...