01.06.2019
Доброто,хвърлено в морето...
Веднъж,минавайки по улица безлюдна
видях премръзнали-баща и малка дъщеря.
Сандвичи продаваха-задача трудна,
а детското "Купете си!" навяваше тъга...
Трябваха пари за наем,сметките,храна.
Самите гладни те-предлагаха на други....
Покрил бе всичко сняг,като със пелена
и нямаше желаещи за техните "услуги"!
Но..ето,че се появи момченце полуголо,
преглъщайки,впи поглед във храната.
Измъчено,да грабне сандвич бе готово-
за да нахрани два невръстни братя...
Бащата сякаш го разбра.С усмивка блага
подаде му един и го погали по главата!
Напълниха се детските очи със влага,
а тихото "Благодаря"бе ценната отплата!
И...стана чудо,от нищото опашка се изви!
Сандвичите свършиха.Поръчваха за утре...
Изглежда гладното момченце Бог пратИ,
за да им стане топло,светло в ляво,вътре....
Случайно станах ням свидетел на това.
Разбрах- добро направиш ли-се връща,
дори в морето да го хвърлиш ей-така...
Душата ми запя!..И вие го правете.. също!
© Ирина Филипова Всички права запазени