5 ene 2012, 17:13

Доброто хвърлих в морето...

604 0 0

 

Хвърлих новото добро в морето,
без лято ласкаво, уви, осиротях.
Вълна ще ми го върне там, където
се чува още твоят слънчев смях.

 

Омайните очи на есента
отново усмивка ми носят,
пристъпвам по килим от листа,
скрити сълзи нежност просят.

 

Не прилична никак на светица,
бих помогнала в пътя на всеки.
Погледна ли божията свещица,
с вяра поемам по светли пътеки.

 

Така ми се е искало навярно -
да чуя глас небесен призори.
И свято чувство, благодарно,
в деня ми чуден да кълни!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....