5 ene 2012, 17:13

Доброто хвърлих в морето...

599 0 0

 

Хвърлих новото добро в морето,
без лято ласкаво, уви, осиротях.
Вълна ще ми го върне там, където
се чува още твоят слънчев смях.

 

Омайните очи на есента
отново усмивка ми носят,
пристъпвам по килим от листа,
скрити сълзи нежност просят.

 

Не прилична никак на светица,
бих помогнала в пътя на всеки.
Погледна ли божията свещица,
с вяра поемам по светли пътеки.

 

Така ми се е искало навярно -
да чуя глас небесен призори.
И свято чувство, благодарно,
в деня ми чуден да кълни!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...