Хвърлих новото добро в морето,
без лято ласкаво, уви, осиротях.
Вълна ще ми го върне там, където
се чува още твоят слънчев смях.

Омайните очи на есента
отново усмивка ми носят,
пристъпвам по килим от листа,
скрити сълзи нежност просят.

Не прилична никак на светица,
бих помогнала в пътя на всеки.
Погледна ли божията свещица,
с вяра поемам по светли пътеки.

Така ми се е искало навярно -
да чуя глас небесен призори.
И свято чувство, благодарно,
в деня ми чуден да кълни!