11 feb 2016, 0:19  

Добър ден 

  Poesía » De amor
374 0 7

Добър ден

 

Отново си останах бездиханна,

ослушваща се, всеки миг, за звън.

Отново литна по земята странна

и идваш само вечер, в моя сън.

 

Не ми говориш, пък и аз не искам.

Достатъчно ми е, че ме обгръщаш с дъх.

Затоплена, във тебе се притискам,

покрита нежно, като с горски мъх.

 

Дълбоко се унасям. В твоя сън.

Ти ми го пращаш отдалеч, за мен,

та утре, със очаквания звън,

да чуя оня тембър: "Добър ден".

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??