Добър ден
Добър ден
Отново си останах бездиханна,
ослушваща се, всеки миг, за звън.
Отново литна по земята странна
и идваш само вечер, в моя сън.
Не ми говориш, пък и аз не искам.
Достатъчно ми е, че ме обгръщаш с дъх.
Затоплена, във тебе се притискам,
покрита нежно, като с горски мъх.
Дълбоко се унасям. В твоя сън.
Ти ми го пращаш отдалеч, за мен,
та утре, със очаквания звън,
да чуя оня тембър: "Добър ден".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
