Добър вечер, Любов!
Добър вечер!
Пак отварям вратата за теб.
Приседни, ето тук, недалече,
погали ми очите с финес!
Говори ми, Любов!
Разкажи ми,
как мечтала си дълго за мен,
как тъжила си в нощи беззвездни
и бленувала днешния ден.
Погледни ме, Любов!
Заплени ме!
Поднеси ми нов миг, променен.
Обсипи ме с листенца от рози.
Обгърни ме в магията-плен!
И когато, Любов,
си отиваш,
не отвръщай ти поглед смутен.
Целуни ме, Любов... и помни ме!
Аз ще нося искрата ти, в мен!
© Таня Мезева Todos los derechos reservados