19 feb 2008, 17:13

Добър вечер, Любов

4.1K 0 51

Добър вечер, Любов!

Добър вечер!

Пак отварям вратата за теб.

Приседни, ето тук, недалече,

погали ми очите с финес!

 

Говори ми, Любов!

Разкажи ми,

как мечтала си дълго за мен,

как тъжила си в нощи беззвездни

и бленувала днешния ден.

 

Погледни ме, Любов!

Заплени ме!

Поднеси ми нов миг, променен.

Обсипи ме с листенца от рози.

Обгърни ме в магията-плен!

 

И когато, Любов,

си отиваш,

не отвръщай ти поглед смутен.

Целуни ме, Любов... и помни ме!

Аз ще нося искрата ти,  в мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не виждам нищо общо!!!
  • Незабравима (Кремена Стоева),а като взаимстване и преработка?
  • mustang (Рубин) Като поздрав - да! Като сравнение - абсурдно!!!



  • Добър вечер,приятелю скъп!


    Добър вечер приятелю, драг!

    Аз отново си мисля за тебе-

    ти дохождаш в душата ми -благ

    и събуждаш ми чувствата неми.



    И незнайно създаваш ми пак

    нежна, приказно-бяла магия,

    затова,че разбрала съм как

    от този балсам да отпия.



    Виж как скърца със зъби от злоба

    и навява в душата ми хлад

    и предрича ми сякаш прокоба

    чувството бясно,наречено страх!



    Добър вечер приятелю ,скъп!

    аз изпращам ти мислите смели-

    тях не може дори и страхът

    от полет към теб да отнеме.



    С тях достигам до теб без крила,

    даже пътища тук са излишни,

    щом на сърцето ти чувам -гласа

    до теб са достигнали моите мисли.

    LYCKI (Росица Петрова)14-09-2006г.
  • Добър вечер, Любов, добър вечер...
    Да не би да обърка вратата?
    Но, разбира се... Влез... Не, не пречиш.
    Да, сама съм... картинка позната.
    Все съм същата, да? Нямаш грешка.
    Ти си спомняш и как те изпъдих...
    А след теб от царица - във пешка
    се превърнах. Сама се осъдих.
    Как живях ли? Не питай. - В затвор.
    На душата затворът е страшен.
    Външно имах осанка на бор,
    вътре храст бях - обрулен, изплашен...
    Имах нужда от време, Любов.
    За какво ли? - Без теб за да свикна.
    Презимувах, вкопана във ров.
    Оцелях... И напролет поникнах.
    От земята (нали съм Телец)
    свойта сила успях да възвърна
    и в очите си - онзи живец...
    Ето, виж ме. Любов... ти посърна?
    Съжалявам... добре съм без тебе,
    ти си вече далечна позната
    и отдавна не си ми потребна.
    Сбогом. Да! Ето - там е вратата.


    изречена (Мая Попова)

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...