Feb 19, 2008, 5:13 PM

Добър вечер, Любов

  Poetry » Love
4.1K 0 51

Добър вечер, Любов!

Добър вечер!

Пак отварям вратата за теб.

Приседни, ето тук, недалече,

погали ми очите с финес!

 

Говори ми, Любов!

Разкажи ми,

как мечтала си дълго за мен,

как тъжила си в нощи беззвездни

и бленувала днешния ден.

 

Погледни ме, Любов!

Заплени ме!

Поднеси ми нов миг, променен.

Обсипи ме с листенца от рози.

Обгърни ме в магията-плен!

 

И когато, Любов,

си отиваш,

не отвръщай ти поглед смутен.

Целуни ме, Любов... и помни ме!

Аз ще нося искрата ти,  в мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не виждам нищо общо!!!
  • Незабравима (Кремена Стоева),а като взаимстване и преработка?
  • mustang (Рубин) Като поздрав - да! Като сравнение - абсурдно!!!



  • Добър вечер,приятелю скъп!


    Добър вечер приятелю, драг!

    Аз отново си мисля за тебе-

    ти дохождаш в душата ми -благ

    и събуждаш ми чувствата неми.



    И незнайно създаваш ми пак

    нежна, приказно-бяла магия,

    затова,че разбрала съм как

    от този балсам да отпия.



    Виж как скърца със зъби от злоба

    и навява в душата ми хлад

    и предрича ми сякаш прокоба

    чувството бясно,наречено страх!



    Добър вечер приятелю ,скъп!

    аз изпращам ти мислите смели-

    тях не може дори и страхът

    от полет към теб да отнеме.



    С тях достигам до теб без крила,

    даже пътища тук са излишни,

    щом на сърцето ти чувам -гласа

    до теб са достигнали моите мисли.

    LYCKI (Росица Петрова)14-09-2006г.
  • Добър вечер, Любов, добър вечер...
    Да не би да обърка вратата?
    Но, разбира се... Влез... Не, не пречиш.
    Да, сама съм... картинка позната.
    Все съм същата, да? Нямаш грешка.
    Ти си спомняш и как те изпъдих...
    А след теб от царица - във пешка
    се превърнах. Сама се осъдих.
    Как живях ли? Не питай. - В затвор.
    На душата затворът е страшен.
    Външно имах осанка на бор,
    вътре храст бях - обрулен, изплашен...
    Имах нужда от време, Любов.
    За какво ли? - Без теб за да свикна.
    Презимувах, вкопана във ров.
    Оцелях... И напролет поникнах.
    От земята (нали съм Телец)
    свойта сила успях да възвърна
    и в очите си - онзи живец...
    Ето, виж ме. Любов... ти посърна?
    Съжалявам... добре съм без тебе,
    ти си вече далечна позната
    и отдавна не си ми потребна.
    Сбогом. Да! Ето - там е вратата.


    изречена (Мая Попова)

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...