22 ago 2007, 17:06

Добър вечер, мамо!

  Poesía
1.4K 1 14

Добър вечер, мамо, пак съм у дома,
завърна се най-блудният  ти син.
Залоствай нощем пътната врата,
ти вече нямаш свои хора вън.
Недей да бродиш в полунощен мрак
с очи, пресъхнали от плач и мъка,
във всяко хлопване да виждаш знак,
че странник мил пристига тука.
Аз зная колко майчини сълзи,
попила е калъфката ти бяла
и старата икона, що мълчи,
молитви майчини безброй е сбрала.
Така че, мила мамо, поплачи
на мъжкото, уж силно, мое рамо
и тежестта на твоите сълзи
ще бъдат моя доживотна казън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разплака ме.
    Прекрасно е Таня!

    Поздрав и усмивка през сълзи за теб.
  • Благодаря на всички Ви за хубавите думи! Написах тези стихове за стотиците хиляди, а може би вече и над милион български майки , чакащи децата си да се завърнат в България ,у дома. И зная ,че за съжаление повечето от тях ще си отидат от тоя свят с отворени очи, вгледани в пътната врата.
  • И аз си поплаках!
    Трогна ме!!!
  • Браво!!!
  • !!!
    Прекрасен,чувствен,силен стих!
    Поздрав и прегръдка!
    Браво,мила!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....