Добър вечер, мамо!
Добър вечер, мамо, пак съм у дома,
завърна се най-блудният ти син.
Залоствай нощем пътната врата,
ти вече нямаш свои хора вън.
Недей да бродиш в полунощен мрак
с очи, пресъхнали от плач и мъка,
във всяко хлопване да виждаш знак,
че странник мил пристига тука.
Аз зная колко майчини сълзи,
попила е калъфката ти бяла
и старата икона, що мълчи,
молитви майчини безброй е сбрала.
Така че, мила мамо, поплачи
на мъжкото, уж силно, мое рамо
и тежестта на твоите сълзи
ще бъдат моя доживотна казън.
© Таня Панайотова All rights reserved.
