ТАМИ
78 el resultado
Забравили за старите пристанища
и корабите със платна раздиплени
в химерите се блъскаха отчаено
изстрадали илюзии и истини.
Моряците се давеха на сушата, ...
  273 
Дочакали отново знойно лято
и като птиците отлитаме на юг.
О, сбогом, северни пространства,
гори във мене южния светлик.
Мен чака ме позната родна стряха, ...
  415 
Като в тежка наркоза, аз към тебе политам
и повтарям си тихо:"Знам, че нямам крила!"
Но защо ли тогава така се обричам
волна птица да бъда, а съм само жена.
Дето тихо потъва в очите ти тъмни ...
  372 
Две-три къщи и срутен дувар,
даже котката нейде избяга.
И внезапна и тиха печал
в гнездото под старата стряха.
И дворове, обрасли с треви, ...
  576 
Светът очаква светло Рождество -
събуди се облечен цял във бяло.
Небесен ангел възвести вестта:
Родила е Мария Бога Млада.
Камбанен звън, пространството ехти: ...
  686 
Не се ли уморихме все да вярваме,
да чакаме поредния месия?
В неделя го посрещаме с "Осанна"'
а в петък го изпращаме с "Разпни го".
Живота си на други подарихме- ...
  629 
Мълчиш! А мене ми тежи
това мълчание след толкоз много думи.
Да бяхме замълчали по-преди,
когато можехме да бъдем още други.
Сега е късно, време е за път, ...
  547 
Колко време чакам - няма я в нета.
Сигурно с друг си чати в момента.
А пък аз за нея толкоз жертви правя,
щом и интерфейса променил съм даже.
Тук се запознахме, бяхме в обща група: ...
  1562 
Навярно е била такава нощ
и пак тъй силно светели звездите,
обгърнат не в пурпур и разкош,
Спасителят на този свят родил се.
Блестяла Витлеемската звезда, ...
  538 
Аз някак закъснях и да те срещна -
навярно ти на този ъгъл си ме чакал,
навярно си ми носел даже цвете,
навярно плахо си пристъпвал в мрака.
А аз... По пътища без име все се лутах ...
  599 
Ще тръгна към морето с изгрева,
подир рибарите от старото пристанище,
подир чудака, който всяка сутрин сбира
съкровищата мъртви на морето.
И дълго ще се къпе слънцето ...
  790 
Не искам да съм вече Пепеляшка,
загубила съм толкова пантофи,
а принцовете, дявол да ги вземе,
изглежда вдън земя са се покрили.
Каляската е вече само тиква, ...
  633 
Тази тъй закъсняла любов
като хищница ще ни разкъса -
няма време, отмина сезон
и към свършек завъртат се дните.
Тя не моли за прошка, за милост, ...
  1817 
Емигрантско Рождество
Сега е нощ, там някъде, далече...
По дворищата ходят коледари,
скрипти снегът под стъпките им тежки,
проскърцват порти опустяли. ...
  744  13 
Откривай ме, докрай ме разпилявай
в състоянията хиляди на Космоса.
Заривай ме в детайлите на времето,
в необяснимото, което ни обзема.
Отричай ме, не вярвай, че ме има, ...
  500 
Колкото - толкова, беше ни писано,
беше от врачки предсказано.
Обич такава не е орисана
цял живот да продължава.
Колкото - толкова, всичко си казахме, ...
  1248 
Старицата с пръстите си сухи
на стар площад до мъртъв шадраван
с коматче хляб изхранва ято птици -
към Бога дневната ù дан.
И някак глух, забързан, покрай нея ...
  626 
Последен кръг и тръгваме на юг,
зове ни VIA PONTICA отдавна,
но нещо пак остава тук,
в гнездата се промъква хлад печална.
Измамни са далечните земи, ...
  672 
Септември е... Завърта се отново
безкрайният и вечен кръговрат,
тежат подобно на олово
асмите от Божествен благодат.
Ята за път далечен се събират ...
  603 
Красавице!
В очите ти смарагдови
удавиха се толкова мъже,
сърцето ти - то беше каменно
и пристан тих за никого не бе. ...
  498 
Връхлетя ни тази зима, тъй внезапно, изведнъж,
като оня дъжд внезапен нейде в цъфналата ръж,
старата любов отново, все със старата тъга,
ала някак си по ново беше спретнала шега.
Насред снеговете бели лумнаха огньове в нас, ...
  516 
Ах, вие, жени, дето все се оплаквате
от характера тежък на своите мъже,
вие знаете ли какво е никого да не чакате
вечер вкъщи да се прибере?
Вие знаете ли колко е празен ...
  702 
Ти помниш ли какво си обещавахме,
когато под разцъфналите люляци
вървяхме двамата - единствени в света,
замаяни от толкоз много щастие.
Какво ли се прекърши вече в нас, ...
  606 
От любовта ни какво ли остана -
малко огън и повече дим,
две-три ранички нейде в сърцето,
две-три снимки, на които държим.
Отлетяха предишните чувства ...
  725 
От очите на Бога ли капят сълзи?
... Или есенен дъжд вън вали?
Или тихо, на пръсти, полека едва
е дошла пак внезапна при нас есента?
И подобно старица, в шепа сбрала трохи, ...
  841 
Заспиваш ли? И може би в съня ти
препускат буйно огнени коне,
в сладък сън, под паднали клепачи,
откриваш непознати светове.
Ти още вярваш в принцове, принцеси ...
  999 
Нима си тръгваш?
Толкова логично!
Зад себе си затръшваш пак вратата,
по стълбището бързите ти стъпки
отекват бавно в тъмнината. ...
  703 
По пътеката бавно, пак ръка за ръка
или рамо до рамо - все така, все така.
Всеки ден накъсява общият път,
тайно всеки се пита: "Що ли има отвъд?"
Ако някой за малко за почивка поспре, ...
  616 
Не ме оставяй ти да си отида!
Раздялата докрай ще ни разяжда,
самотно, като в празна мида
в нас ще се изтичат времената!
Не ме оставяй прага да прекрача, ...
  1429  10 
Забравихме за вятъра и птиците...
За тяхното внезапно съществуване,
напомни ни усмивката на лятото.
Отдавна бяхме скрили в себе си,
от себе си най-дивното, ...
  761 
България е в траур! Отново. Без война и природни бедствия, а от глупост, немарливост и некомпетентност. Нечия или по-скоро ничия. Предполагам, че досъдебното производство е срещу неизвестен извършител.
Не че другаде не стават подобни трагедии, напротив! Но там нещата са разписани предварително и пре ...
  1624 
Навън валеше... Внезапен дъжд. Тя крачеше забързано, една жена, приближаваща средната възраст... Ловко прескачаше локвите, вървеше навела глава, за да пази грима си. "Закъснявам ли или е още рано?" Вървеше със свито сърце, досущ като гимназистка на първа среща... А вече лицето й бе покрито с тънък, ...
  1006 
Циркът винаги пристигаше в градчето по едно и също време. Това беше онзи вълшебен сезон, когато натежалото лято носеше предесенна сладост и отвсякъде от китните дворчета ухаеше на пъпеши и дюли. Жените приготвяха всевъзможни сладка и конфитюри под увисналите от грозде асми, мъжете вечер се събираха ...
  1267 
Някога ще си отида по-напред от този свят,
ала ти не ме забравяй, в парка идвай вечер пак!
И по нашата алея, щом припадне лепкав здрач,
тихо, тихо ти пристъпяй - в дъното ще чакам аз.
И на пейката позната ти ще видиш две следи: ...
  718 
Колко още остава, мили, до старостта?
В косите ти първия сняг превалял е,
под клепачите паяжина тънка пълзи -
всеки ден, малко по малко.
Да се простим ли с младостта? ...
  760 
Добър вечер, мамо, пак съм у дома,
завърна се най-блудният ти син.
Залоствай нощем пътната врата,
ти вече нямаш свои хора вън.
Недей да бродиш в полунощен мрак ...
  880  14 
Престанахме да се обичаме,
или поне да си го казваме.
Забързани, нанякъде все тичаме
и все отлагаме нещата.
"Ще бъдем щастливи утре, ...
  677 
Къде ще идеш без морето,
без чайките и вечния им вик,
коя звезда по пътя ще ти свети -
нали остава фара тук?
По улици, бездомна, ще се скиташ, ...
  628 
Още в момента, в който сложи подписа си под онзи документ, разбра, че вече си обречена. И че нищо няма да бъде същото.
Не пожела да видиш роденото от теб дете, не пожела да подържиш, да му подадеш гръдта си. Мислеше, че така ще бъде по-лесно, но не е. И никога няма да бъде!
Всяка вечер ще сънуваш ед ...
  1068 
Душата ми... От болка изгорена,
отдавна в пепелище се обърна
и само вятърът през него
разгаря все по някой въглен.
Сърцето ми от мъката пресъхна, ...
  627 
Propuestas
: ??:??