23 sept 2008, 21:11

Дочаках те

769 0 9
Дочаках те във залеза на дните.
Сега пристъпвам с уморени
от превратности нозе.
Очите ми, изпили всяка капка с вричане,
са жадни за най-щастливите сълзи.
Градяхме мостове във лудото си тичане.
Потъвах ме в ненужности с отчаяни мечти.
Дали с безумието на слепеца
те зазиждах в каменните истини?
Или в оплетените от грехове венци
рисувах твоите черти.
С молитвата на грешница
събличам всички  погледи,
ранили ме преди да дойдеш.
И всяка ласка с трепет ще ти подаря.
С коси от вятър, голотата ми ще те прегръща.
Донесла в шепи любовта от дъхави гори.

Живот се ражда в този миг на вечност.
Очакването се усмихва
с обичта на нашето небе.
И с есенната песен на щурчето
към теб полита влюбеното ми сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...