Дочаках те
Дочаках те във залеза на дните.
Сега пристъпвам с уморени
от превратности нозе.
Очите ми, изпили всяка капка с вричане,
са жадни за най-щастливите сълзи.
Градяхме мостове във лудото си тичане.
Потъвах ме в ненужности с отчаяни мечти.
Дали с безумието на слепеца
те зазиждах в каменните истини?
Или в оплетените от грехове венци
рисувах твоите черти.
С молитвата на грешница
събличам всички погледи,
ранили ме преди да дойдеш.
И всяка ласка с трепет ще ти подаря.
С коси от вятър, голотата ми ще те прегръща.
Донесла в шепи любовта от дъхави гори.
Живот се ражда в този миг на вечност.
Очакването се усмихва
с обичта на нашето небе.
И с есенната песен на щурчето
към теб полита влюбеното ми сърце.
Сега пристъпвам с уморени
от превратности нозе.
Очите ми, изпили всяка капка с вричане,
са жадни за най-щастливите сълзи.
Градяхме мостове във лудото си тичане.
Потъвах ме в ненужности с отчаяни мечти.
Дали с безумието на слепеца
те зазиждах в каменните истини?
Или в оплетените от грехове венци
рисувах твоите черти.
С молитвата на грешница
събличам всички погледи,
ранили ме преди да дойдеш.
И всяка ласка с трепет ще ти подаря.
С коси от вятър, голотата ми ще те прегръща.
Донесла в шепи любовта от дъхави гори.
Живот се ражда в този миг на вечност.
Очакването се усмихва
с обичта на нашето небе.
И с есенната песен на щурчето
към теб полита влюбеното ми сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
