5 feb 2008, 9:25

Догонване

728 0 13
Можеш да тръгнеш
                                      във и със времето,
да търсиш мисъл,
                                  отлетяла в далекото,
да стигаш, откриваш
                                        и бягаш
бързо, вървейки
                              да можеш да чакаш,
а миг идващ
                         до теб да поспира,
с преданост
                       надежда да сбира,
там, където няма
                                 на греха зародиш
и където с първите зари
                                              ще бродиш...

Можеш да спреш
                                  като сянка под дървото
на разпятие самотно,
                                        Христово,
като свята икона,
                                 блага, небесна,
с мъки ужасни,
                             християнка родена,
до знак граничен,
                                  с глас на птица,
с мисъл крилата,
                                душа поетична,
там, където път трънлив
                                               безмълвно стене
и където мисълта дойде,
                                               за да остане!
      
                                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...