Догонване
във и със времето,
да търсиш мисъл,
отлетяла в далекото,
да стигаш, откриваш
и бягаш
бързо, вървейки
да можеш да чакаш,
а миг идващ
до теб да поспира,
с преданост
надежда да сбира,
там, където няма
на греха зародиш
и където с първите зари
ще бродиш...
Можеш да спреш
като сянка под дървото
на разпятие самотно,
Христово,
като свята икона,
блага, небесна,
с мъки ужасни,
християнка родена,
до знак граничен,
с глас на птица,
с мисъл крилата,
душа поетична,
там, където път трънлив
безмълвно стене
и където мисълта дойде,
за да остане!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
