5.02.2008 г., 9:25

Догонване

722 0 13
Можеш да тръгнеш
                                      във и със времето,
да търсиш мисъл,
                                  отлетяла в далекото,
да стигаш, откриваш
                                        и бягаш
бързо, вървейки
                              да можеш да чакаш,
а миг идващ
                         до теб да поспира,
с преданост
                       надежда да сбира,
там, където няма
                                 на греха зародиш
и където с първите зари
                                              ще бродиш...

Можеш да спреш
                                  като сянка под дървото
на разпятие самотно,
                                        Христово,
като свята икона,
                                 блага, небесна,
с мъки ужасни,
                             християнка родена,
до знак граничен,
                                  с глас на птица,
с мисъл крилата,
                                душа поетична,
там, където път трънлив
                                               безмълвно стене
и където мисълта дойде,
                                               за да остане!
      
                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...