5.02.2008 г., 9:25 ч.

Догонване 

  Поезия » Философска
541 0 13
Можеш да тръгнеш
                                      във и със времето,
да търсиш мисъл,
                                  отлетяла в далекото,
да стигаш, откриваш
                                        и бягаш
бързо, вървейки
                              да можеш да чакаш,
а миг идващ
                         до теб да поспира,
с преданост
                       надежда да сбира,
там, където няма
                                 на греха зародиш
и където с първите зари
                                              ще бродиш...

Можеш да спреш
                                  като сянка под дървото
на разпятие самотно,
                                        Христово,
като свята икона,
                                 блага, небесна,
с мъки ужасни,
                             християнка родена,
до знак граничен,
                                  с глас на птица,
с мисъл крилата,
                                душа поетична,
там, където път трънлив
                                               безмълвно стене
и където мисълта дойде,
                                               за да остане!
      
                                

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??