Дойде моето лято обичано
Да видиш вълните,
обвили горещото тяло, извивайки кръшно снага,
йодните пари да вдишаш и
да погалиш мокрия пясък с ръка,
е сякаш си пак у дома.
Мечтано, обичано,
огледално, пречистващо –
ето ме, с теб на брега.
Търсейки нещо
отдавна загубено –
лъч светлина.
Ято гларуси шепнат
твоето име и уморено
отлитат в ноща.
Обичам соленото,
бушуващо, изкупуващо вини море
и не бих го заменила с друго.
Черното ме зове,
а на пристана старата лодка
наведе глава,
Отново поела живота ни в ръка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
