11 ago 2017, 23:40

Дойде моето лято обичано 

  Poesía » Verso acróstico
798 3 14

Да видиш вълните, 

обвили горещото тяло, извивайки кръшно снага, 

йодните пари да вдишаш и

да погалиш мокрия пясък с ръка, 

е сякаш си пак у дома. 

 

Мечтано, обичано, 

огледално, пречистващо –

ето ме, с теб на брега. 

Търсейки нещо

отдавна загубено –

 

​​лъч светлина. 

Ято гларуси шепнат

твоето име и уморено

отлитат в ноща. 

 

Обичам соленото, 

бушуващо, изкупуващо вини море

и не бих го заменила с друго. 

Черното ме зове, 

​​​​​​а на пристана старата лодка 

наведе глава, 

Отново поела живота ни в ръка. 

 

 

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??