11 ene 2011, 23:45
Дойдох, за да си тръгна
1828
0
39
За малко съм, дойдох и ще си тръгна.
На този свят съм, за да помълча.
Мълчим си с него и не сме си нужни.
Да си говорим - не можем, все крещя.
Всъщност аз дойдох, за да си тръгна.
Не се разбирам никак с този свят.
За мене той е чужд...аз на него чужда
и нямам място тук сред вас.
Усещам друга принадлежност.
Да, дойде времето да си вървя.
За малко бях, така и ще изчезна,
ангелите не виреят в този свят.
© Николина Милева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Харесах!!!
-
Виреят, Ники!
Нали без тях - тук ще стане още по-студено...
Разбирам те!
-
Всички идваме на този свят...за да си отидем! Но...и малко работа да свършим. И да пострадаме. И да попишем. И да ти се радваме!!! Поздрави!
-
Браво, Ники! Харесах, много! Не се познаваме, но що ли ми се струва, че .....всъщност няма значение...хубав стих!
-
Хей, приятелко, я се спри! Къде ще ходиш, ние имаме нужда от теб и от твоите стихове. А този е чудесен, Ники! Поздрав!
-
Страхотен стих Поздрав!
-
Да не си посмяла да ходиш никде - поне в следващите 100г., после ще видим, поздрави за стиха!
-
поостани още на този свят, защото има какво да споделиш с нас!!!
вълчи прегръдки!!! -
Що бе, виреят тук-таме и ангели?
-
О, не те пускаме! Не бързай толкова! Поздрави!
-
лек ден и на вас или поне каквото остана от него
-
Писането на поезия е самотна игра, но ти не си сама, Ники! Поздрав!
-
А ти винаги си добре дошла при нас и ще четем твоите стихове! Поздрави за стиха, Ники!
-
Поздрав!
-
А може би това е мечтата за един по-добър свят, където няма да е нужно да се крещи... Поздрав!
-
цяло херувимче хаххахахах лек ден
-
Много ми хареса, ама, Ники, ти ангел ли си бе?
-
"ангелите не виреят в този свят"
Виреят, Ники, виреят...кой без крилце, кой без ореол..
Че закъде сме без тях? -
знам аз, че пак ще наминеш...емотикон (handshake)
-
Любим фотограф? емотикон "учудване"
Аз съм, сравнително небрежен, фотограф любител! -
Рефаб,споменах ли ти, че си ми любим
-
"За малко бях, така и ще изчезна,
ангелите не виреят в този свят."
Ако прием, че лирическата героиня се отъждествява (метафорично) с ангел, това би могло да означава, че в основата на своето себепознание и разбиране за света тя се опира на някаква степен на невежество, но също така и на неосъзната (съответно - с намалена морална значимост) горделивост и самопревъзнасяне. Та е подведена от дявола, за да направи такава съпоставка (с ангел) за себе си. В действителност, става дума за относителна душевна крехкост и ранимост. Това, че лирическата героиня "крещи" означава, че в нея има сили,в смисъл на ресурс, които и позволяват да го прави. Това е определено добре (че има ресурс)!
"Не се разбирам никак с този свят.
За мене той е чужд...аз на него чужда"
Тук, вероятно, лирическата героиня се доближава да това, което казва Йоан Богослов: "...цял свят лежи в злото". Трябва, обаче, да се обърне внимание, че евангелистът на казва "светът е зло", защото в подобен случай щеше да е направил сериозна заявка за дуалистична религиозност и съответно щеше да излезе от християнството. Тезата, че светът, общо казано, е дело на дяволът, е еретична - напр., богомилска и т.н.
Явно лирическата героиня има опасения и тревога от сблъсъка си със злото, в което лежи света и което има пипала, насочени и към всеки човек ("Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне" (1Петр. 5:8). Освен препоръката на св. апостол Петър, тя би следвало да проявява и "духовно мъжество, вярвайки в Божието милосърдие" (вж. "Св. Силуан Атонски", стр. 81, ако някой има жлание, мога да представя целия цитат от книгата, който е поучителен)
Относно: "на този свят съм за да помълча": стигането да мълчанието, доближаването да Божественото мълчание е резултат на големи усилия, време и жертви.Никак не е лесно човек да принуди "бъбривия" си ум да мълчи, без това да е израз на депресивност и унилост, а на трезвост, ведрост и предпоставка за деятелност. Друг е въпросът, че съкрушеността на духа и на сърцето, често или винаги са етап по пътя към това мълчание и, може би, никога не го напускат изцяло! -
Мълчи,колкото искаш,Ники!
Само не спирай да пишеш... -
много благодаря,Венци,лек ден
-
хубав ден от мен
-
крещи,аз ще ти помагам!!!Всички сме за малко тук чародейке!!!Поздрави и Топлинка!!!
-
Ей,Ники,не си само ти ,която се чувстваш по този начин!Много сме!Но това не ни дава право да дезертираме от битките и от живота,който също е една безкрайна борба!Силни ангели са тези,които въпреки всичко остават докрай!
-
Ангелите по някога се спускат
тук за да ни облагородят и ти
прекрасно се справяш с това
миличка.Светът има нужда от теб!
Гореща прегръдка от мен! -
добро утро
-
Поздравления!
-
Колко много от нас не са от тук, Ники, но пък този свят е красив, и толкова истински! Щом пишеш такива стихове заслужаваш да му се насладиш!
Поздрав от мен с един мой стих, но погледнато от друг ъгъл!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=81638
Пожелавам ти, да се намериш още тук и да изпиташ щастието! -
Хареса ми!
-
Предизвикателство е този свят, Ники...
Безкрайното му многообразие те чака, за да го разкриеш образно в творбите си, с неповторимото си перо, както само ти умееш. -
Крещи, Ники, но не изчезвай! Ние сме с теб!
-
В този метафоричен стих е изразен по поетичен начин естествения човешки копнеж за живот в друга, по-съвършена реалност.
Приветствам красивата идея!
-
Много си млада да пишеш такива стихове. Остави ги на нас, а ти гледай в упор живота и му се наслаждавай!)))
-
Много добър текст. Понякога е твърде неудобен светът... посдравления
-
Да знаеш, че ангелите не пишат стихове...
Ти вероятно си объркала световете, Ники
Пиши все така, и нека крещи поетичната ти душа!!!
Поздрав -
лека,Весе
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
