11.01.2011 г., 23:45

Дойдох, за да си тръгна

2.3K 0 38

За малко съм, дойдох и ще си тръгна.

На този свят съм,  за да помълча.

Мълчим си с него и не сме си нужни.

Да си говорим - не можем, все крещя.

 

Всъщност аз дойдох, за да си тръгна.

Не се разбирам никак с този свят.

За  мене той е чужд...аз на него чужда

и  нямам място тук сред вас.

 

Усещам друга принадлежност.

Да, дойде времето да си вървя.

За малко бях, така и ще изчезна,

ангелите не виреят в този свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!!!
  • Виреят, Ники!
    Нали без тях - тук ще стане още по-студено...
    Разбирам те!

  • Всички идваме на този свят...за да си отидем! Но...и малко работа да свършим. И да пострадаме. И да попишем. И да ти се радваме!!! Поздрави!
  • Браво, Ники! Харесах, много! Не се познаваме, но що ли ми се струва, че .....всъщност няма значение...хубав стих!
  • Хей, приятелко, я се спри! Къде ще ходиш, ние имаме нужда от теб и от твоите стихове. А този е чудесен, Ники! Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...